Vox Nihili

В новия епизод от серията vox nihili се завръщаме към вътрешната тема „Право и литература“. Любо Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру разглеждат един от най-противоречивите романи на XX век – „Лолита“ на Владимир Набоков. Какво прави творбата скандална – сюжетът или езикът? Кой е ненадеждният разказвач и може ли красивият стил да прикрие моралното падение на героя? Разговорът преминава през „крилатите съдебни заседатели“, металепсиса, играта между автор и герой, парадоксите на вината и естетиката, както и местата, в които Набоков среща Оруел. Ако искате да разберете защо „Лолита“ не е порнография, а сложна интелектуална провокация, чуйте епизода.

Какво всъщност казваме, когато казваме „не“? В новия епизод Любо, Стоян Ставру и Дарин Тенев разплитат негативността – от логическото отрицание на Фреге до утвърдителната сила на Бергсон, от Фройдовото „не-майка“ до правните откази, забрани и санкции. Защо „не“-тата не са едно, а много? Как отказът се различава от протеста, отрицанието – от ненавистта, и защо жълтата светлина на светофара е едно дълго „все още не“? Разговор за това как негативността оформя свободата, смисъла и границите на света – и защо понякога тя е по-здравословна от токсичната позитивност.

Как остаряваме: телесно, духовно и социално? Може ли да умираме спокойно в свят, който отрича смъртта? И какво се случва с желанието, когато спрем да бъдем желани? В новия епизод на „Вокс нихили“ Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру разговарят за старостта като философски, етичен и културен феномен от Нараяма до Томас Ман. Какво е „достойно умиране“ и има ли място за милост в епохата на институционалната грижа? Старостта - наказание, свобода или последна форма на съпротива?

Любомир Бабуров, Стефания Каменова и Стоян Ставру обсъждат какво представлява т.нар. „ДНК на околната среда“ – генетичният материал, който всички организми оставят във въздуха, водата и почвата. Технология, обещаваща революция в екологията и опазването на биоразнообразието, но и пораждаща въпроси за личната неприкосновеност, генетичното наблюдение и границите на тялото. Може ли eDNA да ни идентифицира по следата, която оставяме, докато просто дишаме? И какво се случва, когато инструментите за опазване на природата започнат да се използват и за следене на хората?

В този епизод на „Вокс нихили“ влизаме в съдебната зала на „Братя Карамазови“, за да видим как Достоевски превръща процеса срещу Дмитрий Карамазов в сцена на идеи, страсти и морални сблъсъци. Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат „съдебната грешка“ – не просто като юридически пропуск, а като екзистенциален въпрос: има ли адвокатът душа, може ли правосъдието да бъде справедливо и защо понякога най-убедителната защита води до най-несправедливата присъда.

В новия епизод от серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото!, Любомир Бабуров и Стоян Ставру се изкачват по „по-високите етажи на битието“, за да говорят за Зосима – жизнерадосният или „способният да живее“. След „Записки от подземието“ и „Самоубийство с разсъждения“, сега търсим пътя отвъд уединението и страданието – към общността, състраданието и смирението. Какво означава да „не върнеш билета“, защо мъртвият Зосима се вмирисва и има ли надежда за обикновения човек? Ако адът е „страданието, че вече не можеш да обичаш“, този разговор търси пътя обратно – към онзи живот, в който любовта още е възможна.

Шестата среща на семинара „Литература и право“ е върху романа на Достоевски „Братя Карамазови“ с водещи лектори Миглена Николчина, Стоян Ставру и Делян Недев. Темата на срещата е „Кой уби нашия баща?“ Съдебна грешка и художествена справедливост в „Братя Карамазови“. Кой е физическият убиец, кой е идеологическият, кой е невинната жертва, има ли невинни, кой как носи и отглежда своята вина? Въпросите, които поставя Достоевски са мощни, неочаквани, разтърсващи – те преобръщат спокойните връзки между вина, справедливост, престъпление и себенаказание.

Лекцията предлага философско пътешествие през идеите за собствеността – от класическото ѝ разбиране като владение над вещи до нейните възможни етически и социални преосмисляния. Ще бъдат разгледани критиките на Маркс и концепцията на Хегел за собствеността като част от етическата общност. Акцентът пада върху идеята за „устойчива етажна собственост“ – форма на съвместна свобода отвъд противопоставянето между частно и общо.

Петата среща на семинара „Литература и право“ разгледа темата „Свидетелството в литературата и в правото“. Фокусът беше върху ролята на свидетелската позиция, перспективизма и сблъсъка на различни гледни точки. В дискусията се обсъдиха паралелите и разликите между свидетелството в правото – изискващо проверка и достоверност – и свидетелството в литературата, което носи емоционална, фрагментарна и алегорична истина. Семинарът представи нови научни интерпретации на граничната зона между факт и фикция, памет и забрава, глас и мълчание.

В новия епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров и Стоян Ставру се впускат в най-трудните въпроси за смисъла на живота, страданието и самоубийството. Разговорът минава през Достоевски, безсмъртието на душата и търсенето на смисъл в свят без трансцендентност. Това е дълбок и провокативен епизод за всеки, който не се страхува да погледне в тъмната страна на човешкото съществуване.

Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру влизат в провокативен разговор за еротичното като диагноза на съвременността. От библейската история за Онан и левиратния брак, през Приап и модерния човек според Томас Ман, до виртуалната любов със собствения аватар – темите се движат между смях, смут и философска сериозност. Какво става със семето, когато то вече не ражда живот, а съдържание и капитал? Очаква ви епизод за вината, удоволствието и границите на автоеротиката в света на Nofap, Coomers и deepfake интимността.

В този епизод Любомир Бабуров, Станимир Панайотов и Стоян Ставру ви канят на дълбок и провокативен разговор за философията отвъд тялото. Разискваме феминизма след въплътеността, ролята на изкуствения интелект в новите идентичности и границите на страданието и грижата във виртуалната реалност. Какво се случва с мисленето, когато материята изчезне? И как се пренаписва етиката в свят, населен от постхуманни субекти?

В епизода „Записки от подземието“ Любомир Бабуров и Стоян Ставру се потапят в мрачния и провокативен свят на Достоевски. Обсъждат болезнените въпроси за смисъла на живота след 40, ролята на страданието, злобата и гордостта, както и парадоксите на човешкия ум. Подземният човек се оказва герой, чиято хиперрефлексия и самосъзнание го парализират, а рационалните истини като „две плюс две е четири“ разкриват ограниченията на интелекта.

Какво означава да скърбим – и защо скръбта не е просто лична емоция, а дълбоко социален, културен и политически акт? В този разговор с Милена Манова, Любомир Бабуров и Стоян Ставру ще търсим отговори на въпроси за времето, вината, ритуалите и етиката на скръбта. Ще разграничим траура от меланхолията (Фройд), ще говорим за политиките на скръбта (Бътлър), за „дневника на скръбта“ (Барт), и за това какво се случва, когато загубата не може да бъде оплакана. Един дълбоко човешки епизод – за паметта, любовта и правото да скърбим.

В този епизод Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру разглеждат философски теми от диалога на Платон "Федър". Те обсъждат какво е еротичната мания и как тя води към търсене на истината и божественото, като поставят въпроса: "Вреден ли е влюбеният?" и "Какво можем да научим от бившия?". Докосват се до съвременни въпроси за влиянието на писаното слово и дигиталната комуникация, като разглеждат и митологията за душата, падането на перата и дълбочината на платоническата любов. Погледът на Сократ върху съвременния свят е по-актуален от всякога.

Разплитаме нишките на един от най-изкусните митове в западната култура – историята на Арахна. В този епизод на Vox Nihili, Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру размишляват върху границата между човешкото и божественото, между изкуството и наказанието, между чудото и чудовището. Какво се случва, когато смъртната дръзне да надмине богинята? Каква истина се крие в гоблена на Арахна – и защо тя не може да бъде понесена? Един философски разговор за хюбриса, паяците, Дионис и погледа, който тъче.

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру ви канят на необичаен разговор за правото, животните и границите на справедливостта. От съдебни процеси срещу плъхове и петли до литературни убийства в името на екологичната етика – темата се движи между реалното и въображаемото, между правото и митологията. Разговорът разглежда романа „Карай плуга си през костите на мъртвите“ на Олга Токарчук като философско-криминален експеримент, в който една ексцентрична жена търси възмездие от името на природата. А какво казва правото, когато звярът и суверенът си разменят местата?

Нов епизод на Vox Nihili: Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру се гмуркат в дълбините на старостта – митологична, философска и политическа. От Граите с едно око и един зъб до кентавъра Хирон и битката на Херакъл с Герас, обсъждаме какво ни казват чудовищата за човешката уязвимост и мъдростта на времето. Старостта – като проклятие, като награда, като етика. Ако сте готови да видите в нея не края, а начало на нова мисъл – слушайте ни.

В този епизод Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру се впускат в философско-поетичен разговор за котките – като животни, като метафори и като свидетели на нашата голота. Разискваме защо именно котката смущава Дерида, какво се крие в нейния неумолим поглед и как тя преобръща представите ни за етика, право и идентичност. От папската омраза до чумата, от Бубер до Монтен, от Крипке до Шрьодингер – проследяваме котката като радикален друг. Един диалог за границите между човек и животно, между тялото и закона, между света, в който живеем, и света, който гледа обратно.

В този епизод на Вокс нихили ви каним на зрелищен философски двубой: Платоновият диалог „Евтидем“ – словесна борба между Сократ и братята софисти Евтидем и Дионисодор. Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат какво значи да „знаеш всичко“, възможно ли е да се лъже, и защо философията се опитва да запази смисъла, когато езикът се превръща в празна игра. От панкратиастите до съдебните речи, от кучета с кученца до най-голямото благо – този разговор разкрива философията като борба за истина в епоха на словесен спектакъл.

В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру се потапят в дълбините на панпсихизма – възглед, според който съзнанието е фундаментално свойство на всичко съществуващо. Дискусията разглежда разликите между панпсихизъм и анимизъм, идеите за емергентност, безсубектно преживяване и „нуса“ на Анаксагор, както и опитите за научно обяснение на съзнанието. Може ли панпсихизмът да даде отговор на „трудния проблем“ на съзнанието? Или просто добавя още въпроси? Включете се в разговора.

В този епизод на Вокс Нихили Любомир Бабуров и Стоян Ставру се впускат в размисъл за юношеството като философско, културно и педагогическо предизвикателство. Обсъждаме го не само като биологичен преход, а като опит за среща със света, отговорността и смъртта. Разговаряме за образованието като „повикване към света“ според Герт Биеста, и търсим дали в днешното училище все още има място за морална инициация. От Платон и Омир до Достоевски и Камю – юношеството е разказано като екзистенциална празнина, в която субектът трябва сам да се създаде.

Новият епизод на Vox Nihili отвежда слушателите в света на древната комедия, където облаците говорят, а Сократ... виси в кош. Любо Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру разчитат сатиричния код на Аристофан и задават въпроси, които свързват античната мисъл със съвременните ни абсурди: може ли адвокат да удари кьоравото с Луната, защо синът бие баща си и как се лапа мъдрост по кучешки. „Облаците“ се сгъстяват, но смехът остава просветляващ. Слушайте, мислете — и летете!

Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру се впускат в провокативен разговор, вдъхновен от романа „Деца на времето“ на Ейдриън Чайковски. От еволюцията на паяците до съдбата на филолозите, от пандемията на разума до възможността за емпатия без разбиране – темите преплитат биология, философия и фантастика. Какво казва един фотон за живота, и може ли човечеството да избяга от „клеймото на Кайн“? Разговор за миналото, бъдещето и мястото на човека между маймуните и паяците.

В този епизод на „Вокс нихили“ Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру разговарят за амбициозния младеж Алкивиад и за същностната връзка между знание, добродетел и политическа отговорност. Фокусът е върху диалога „Алкивиад I“ на Платон и неговата актуалност в контекста на представителната демокрация, харизматичното лидерство и отговорността към общото благо. Как философията може да бъде форма на инициация за онези, които искат да управляват? И защо Сократ настоява, че никой не може да води друг, без първо да се е погрижил за себе си?

Любомир Бабуров, Владимир Полеганов и Стоян Ставру се впускат в дълбок размисъл, вдъхновен от научнофантастичния разказ „Издихание“ на Тед Чанг. Темите, които обсъждат, се простират от чудото на самопознанието и възможността за научнофантастична медитация върху смисъла на живота, до въпросите за природата на съзнанието, свободната воля и термодинамичната съдба на Вселената. Разговорът поставя философски въпроси: какво би казал Хераклит Тъмният за героите на Чанг, може ли въздухът да замени духа в машината, и как съзнанието функционира като „наративна машина“, по Даниел Денет. Фокусът пада върху свят, в който животът зависи от цилиндри със сгъстен въздух, а учен, воден от любопитство, извършва експеримент върху собствения си мозък, изграден от клапани и въздушни потоци. Разговорът поставя и последния въпрос: какво остава, когато Вселената утихне?

Какво се случва с четенето в ерата на изкуствения интелект? Любомир Бабуров, Александър Кьосев и Стоян Ставру обсъждат феноменологията на съвременното четене, трансформациите в ролята на читателя и сблъсъка между глобалната и „махленската“ литература. Разговорът преминава през читалища, книжарници, социални четения и виртуални клубни асистенти, за да стигне до въпроса: променя ли AI самото разбиране за книга и автор? Утопия или дистопия – преценете сами.

Наказателната политика очертава кои действия са наказуеми и какви санкции се прилагат. Криминализацията добавя нови престъпления или разширява съществуващите, а пенализацията определя конкретните наказания. Рисковете включват свръхкриминализация, която може да доведе до прекомерна репресия и загуба на доверие в закона, както и избирателното прилагане на нормите, създаващо усещане за несправедливост. Прекаленото разчитане на наказания, вместо на превенция и ресоциализация, може дори да засили престъпността. Как да се справим с тези предизвикателства? Чуйте в новия епизод на Vox Nihili!

В новия епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат романа „Територия на монадата“ на Ясутака Цуцуи и използват случая на съдебен процес срещу божество, за да се гмурнат в дълбините на философията, правото и литературата. Какво е интертекстуалност в правото? Може ли вулкан да бъде виновен? И каква е разликата между мета-, пара- и суперфикция? Един разговор за съдебни зали, възможни светове и богове с условни присъди.

Вторият сезон на Severance задълбочава темата за разцепената самоличност на служителите в Lumon Industries – където „инните“ живеят само на работа, а „аутите“ извън нея. Пет месеца след драматичния финал на първия сезон, компанията обещава промени, но остава неясно дали наистина се стреми към справедливост. Главните герои се опитват да разгадаят каква е истинската цел на Lumon, докато личните им и професионални „азове“ се сблъскват. Какво всъщност върши отделът на Марк? И може ли чрез техните съдби да разберем как функционира корпоративният свят и самите ние в него? Слушайте ни!

В диалога „Евтифрон“ Сократ и Евтифрон обсъждат какво представлява благочестието или набожността. Разговорът се провежда малко преди делото срещу Сократ. Евтифрон твърди, че знае какво е благочестие, защото съди баща си за убийство – постъпка, която смята за морално правилна. Сократ обаче го подлага на редица въпроси, опитвайки се да стигне до обща и ясна дефиниция. Всички обяснения на Евтифрон се оказват непълни или противоречиви. Най-запомнящият се момент е т.нар. „дилема на Евтифрон“: благочестиво ли е нещо, защото боговете го одобряват, или боговете го одобряват, защото е благочестиво? Това обсъждаме днес в новия епизод на Vox Nihili, а наш гост е проф. Христо Тодоров.

В новия епизод на Vox Nihili си говорим за „Носферату“ (2024) на Робърт Егърс – и за това как вампирът преминава през вековете: от чудовище, носещо чума и смърт, до романтичен герой от тийн драмите. Проследяваме неговите балкански корени, готическите ужаси и западните превъплъщения. Ще надделее ли зловещата сянка или ще предпочетем обаянието на съвременния вампир? Слушайте епизода!

Днес заставаме пред прага на Закона, за да се запитаме – има ли той врата и защо тя изглежда винаги една идея извън обсега ни? В рамките на два часа ще преминем през Кафка, философията, архитектурата на смисъла и езика, за да потърсим начин да влезем – в текста, в идеята за закона, и в самите себе си. Поводът е притчата „Пред Закона“ – в която един човек от село прекарва целия си живот в очакване да бъде допуснат до Закона, охраняван от строг вратар. Вратата никога не се отваря, но надеждата остава – чак до края, когато се оказва, че този вход е бил само за него… и вече е завинаги затворен. Ще стигнем ли до края на епизода?Отключете въображението си и влезте във Вселената на Кафка.

Добре дошли в епизода, посветен на всевъзможните „топии“ – утопии, дистопии, анти-антиутопии, атопии, хетеротопии, какотопии, метатопии и още много вариации, които човешкото въображение може да измисли. Този път обаче ще се фокусираме върху анти-дистопиите и надеждата, която те носят – силата на различията и възможността за промяна. Има ли бъдеще за човечеството? Какво ще се случи в Ню Йорк през 2140 г.? Каква роля играе един народен адвокат и кой е Гражданинът-шоп? Може ли научната фантастика да има политически залог и докъде могат да ни отведат конфликтите? Тези и още много въпроси ще бъдат в центъра на днешния ни разговор.

Brainrot e думата на годината за 2024 г., а обсесивна ангажираност, загуба на критично мислене, интелектуална „инфекция“, пристрастяване и разсейване са само част от нейните проявления. Какъв е светът днес, как ни влияят кратките видеа и може ли да ги разберем? Трябва ли да се притесняваме за… децата или съществува и оптимистична версия за новата интелигентност, която съвременните „къси“ медии развиват в следващите поколения? Чуйте как Любо Бабуров, Стоян Ставру и Никола Тулечки обсъждат някои от възможните отговори.

В епизода от мини сериала „Черно огледало“ (Black Mirror) „Бяла Коледа“ Мат Трент e консултант в технологична компания, която разработва и управлява „Cookie“ технологии. Основната му задача е да създава и програмира дигитални копия на съзнанието на хора, известни като Cookies, които служат като персонализирани виртуални асистенти. Тези „асистенти“ са симулации на съзнанието на човек, създадени чрез сканиране на мозъка му. И така започват въпросите: какво означава да имаме „перфектно“ дигитално копие? Страда ли подобно „копие“ и може ли то да бъде жертва на изтезания и то не какви, а изтезания с време и самота? Слушайте в днешния епизод на Vox Nihili!

Защо Фуко? Как работят желанията и как се управляват удоволствията? Добре дошли в неговия свят, благодарение на нашия гост и преводач Антония Колева, превела огромна част от неговите произведения. Фуко - един от най-ярките мислители на 20-и век, ни кара да виждаме света не като даденост, а като конструиран ред от практики, дискурси и механизми на власт. Всичко, което приемаме за естествено – нашите желания, идентичности, дори самата истина – е исторически обосновано. Приятно слушане!

Kлетвите са древни актове на обещание, които могат да бъдат знак на вярност, но и инструмент за обвързване със съдбата – собствената или чуждата. В някои култури нарушаването на клетва е смятано за престъпление, което води до неизбежно проклятие. Но дали проклятията са просто суеверие, или имат силата да преследват поколения? В този епизод ще разгледаме как клетвите са били използвани за контрол, съдебни процеси и магически ритуали. Приятно слушане!

С новия епизод продължаваме темата за Дионис, като този път погледнахме към него и неговата „жертва“ Пентей заедно с Камелия Спасова - доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедра „Теория на литературата“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

В днешния епизод главна роля играе Дионис - древногръцкият бог, син на Зевс и смъртната Семела. Свързван с виното, плодородието, екстаза и театъра, той е почитан чрез празненства извън нормите и изпълнени с музика, танци и ритуали, които премахват социалните норми и ограничения. Дионис се асоциира с трансформацията, породена от виното и театралното изкуство, както и с баланса между цивилизоваността и хаоса, рационалното и ирационалното.